Тhe Cursed one..

Дракона се взираше в мрачната гора..Дълбока там лежеше цитаделате..в която беше Ейлиът. Тъмният лорд беше там и Дракона знаеше че може да стигне до него , знаеше че може да го положи мъртъв , независимо от цената която щеше да плати. Независимо от неговата съдба . Години му обучение и наставленията на неговият учители "Отмъщението не е начина " сякаш кънтяха в главата му . Беше стигнал до точката в която той нямаше да спре , докато не види Ейлиът молейки за милост..точно като..
Дракона тръсна глава . Не трябваше да оставя спомените да го връхлетят , той беше това което е и по един или друг начин беше загубил.. Отново тръсна глава , провери оръжията повече по навик отколкото по нужда и влезе в гората . Вървейки през тишината която сякаш му тежеше , той се заслуша в типичните горски звуци. За секунда се изкуши да хване светулка но се спря . Знаеше че всяко негово действие можеше да доведе до разкриването му.. Вървейки още навътре той чу нетипичен звук.. Беше вик за помощ. Слейтър се спря и се замисли. После реагира първосигнално и тръгна натам , знаеше че може да е капан , да се провали и да умре. Смъртта обаче не го плашеше . Плашеше го не и провала , плашеше го самият него. Той отново тръсна глава и се затвори за паметта си която го връхлетя неканена .
Слейтър стоеше под едно току-що разцъфнало дърво и се смееше заедно с красиво зеленеоко момиче . Той се спря за секунда , колкото да спре да мисли за това и продължи към вика.
След секунда или след вечност той стигна до там . Не можеше да определи времето вече , самото му съществование го заобикаляше . За него времето не беше от значение . Видя групичка от млади човеци , може би не повече от 20-25 годишни , нападнати от така омразните му слуги на Ейлиът , зомбитата . Слейтър прехвърли вариантите през ума си , и още преди да е мигнал , извади мечовете си и се взрява сред зомбитата . Те просто нямаха шанс , нападна като винаги и всичко приключи за секунди. Той дори не се и обърна към групата просто продължи напред към цитаделата..към съдбата
-Ей ти , спри който и да си ! - Едно от момичета по-скоро изпищя отколкото се измоли.
Слейтър отново не спря , нямаше и защо . И изведнъж камък го уцели по шлема . Дракона се обърна с извадени мечове и видя картина от която му идеше да се усмихне..ако още можеше. Всички от групичката държаха по един камък , без едно от момичета , което очевидно беше извикало.
-Приятела ми беше взет ..насила , само защото имал идеалната физика за трансформацията , моля те помогни ни. Отиваме в цитаделата ела с нас .
Слейтър поклати глава отрицателно , скочи и се изгуби в дърветата , нямаше желание пък и нямаше защо да им помага . Загледа се в тях.. и отново трябваше да прогони спомените . Почваше да му става все по-трудно , татуировките му сякаш отново загоряха .
-Този страхливееец!-Момичето се възмущаваше от него- Е ще го спасим и без него нали ?
Другите човеци кимнаха и се изгубиха между дърветата . Слейтър установи че бъркат посоката и се молеше да не я уцелят . Той беше над техните дребни разбирания за добро и зло , за дълг и чест . Беше ги пристъпил отдавна вътре в себе си и оттам връщане нямаше . Продължи нататък с типичното му каменно изражение , но вече с огън в очите усещайки края близо . Часът на Дракона беше настъпил , време беше древното предсказание да се сбъдне или той да се провали