Let not the past be our future

Поредната граната , поредният предсмъртен вик.Той виждаше враговете си близо , чуваше стъпките им .Изведнъж ярък взрив озари всичко.Погледна натам мислейки си "Поредната атомна бомбардировка" Знаеше че наблизо има бункер друг беше въпроса дали вече не беше окупиран.Насочи се натам за да избегне ударната вълна от взрива.Когато след една дълга мъчителна минута стигна до бункера с изненада забеляза един от ислямистките войници вътре.Беше ранен и определено обездвижен беше чудо че се беше добрал до тук.Когато Джендо влезе в бункера той отвори очите си с мъка и го погледна със злоба предполагайки какво предстои.Джендо обаче забеляза че той беше млад , по-млад и от самият него.Докато се чудеше какво да прави запечата бункера за да се предпази от ядрената вълна.Реши да го заговори на английски , надявайки се че той ще го разбере
-Здравей
-Майната ти-каза ислямиста със злобен поглед
-Е не особено добро начало , за неовъоръжен човек
-Пука ми , войници избиха цялото ми семейство невъоръжено,готов съм да споделя съдбата им.Д
жендо започна да го съжалява,едва ли беше повече от 18 годишен
-Откъде си?
-Все едно ти пука за мен , просто ме застреляй,Аллах ще приеме душата ми
-Не съм хладнокръвен убиец,а и не представляваш опастност в момента
-Всички казват че не са убиици , но убиват накрая.Видях всичките ми близки , приятели избити.
-Което по никакъв начин не отговаря откъде си.
-Това което преди беше Египет.Странен си за християнски войник, друг би ме убил на място
-Да речем че сме имали еднаква съдба .Аз не бях в България но...атомните бомбадировки са стигнали и дотам , докато бях в Западна Европа .И ето ме сега някъде в Мароко биеки се за отмъщение
-Много от войниците сме тук за отмъщение.
-Но никой няма да го получи.-ислямиста започваше да диша на пресекулки.
-Скоро можело да има мир.Ядрените разрушения са стигнали прекалено голям мащаб.
-И да има мир ? Джендо се изсмя.
-Половината планета е ядрена пустош, другите ги чака още години ядрени зими,човечествето се обрече само.
-Не вярваш ли в новото начало?
-Вече не вярвам в нищо и никой.Животът ми отне единственото нещо за което си струваше да живея.Тя беше в България по време на бомбадировките....нямаше шанс...щяхме да се оженим като завърша след 2 години във Франция...Бяхме заедно 4 години ...Ще ми липсват разходките ни , смеха и...
-Не само ти загубил , и все пак мира е един реален изход , и късметлии като теб ще видят края на войната
-Само мъртвите са видели края , ще има още години омраза , разрушенията остават , ние ще видим още една студена война, но и края на тази
-Може и да си прав , но може и да не .Но мен живота май ще ме напусне скоро и ще отида при Аллах.Сбогом християнино.
Тези бяха последните думи на арабина
-Почивай в мир.
Джендо усети яда в себе си , яда от една безмислена война.Той си спомни детството си, и си спомни мечтите си , погубени от един жесток и мачкащ слабите свят.Знаеше че не може да излезне поне още ден-два.Погледна навън.Слънцето отново не се виждаше, скрито зад поредният облак от прах и пепел.Погледна към трупа на арабина."Боже трябва ли децата да водят тази война на нашият умиращ свят".Обеща си да го погребе.Стига разбира се и той да оживееше , съмняваше че има левкимия , но нямаше как да стигне до болница за пълни изследвания и лечение."Майната му"-помисли си той-"Всички ще умрем от тази радиация".Извади малкото си останали цигари и запали една взирайки се във едва виждащото се слънце , мислейки си за живота който никога нямаше да има.