неделя, 13 ноември 2011 г.

Пфу

~And you take my hand
And it feels like home~

Отворих си блога..то тука паяжини хванало , 1-2 нови цивилизации беше развило , точно като под дивана ми . Нямам муза да творя нещо напоследък , всичко което съм пробвал да напиша беше ужасно пошло , трудно смилаено и неразбираемо дори от самият мен . Нека речем че може би такъв период ме беше хванал , слагайки малко ред във всичко около мен , мога да седна и да напопиша някой смислени неща , може и да не седна де никой няма как да знае със сигурност . Може би сещам защо не пишех тук , търсенето на хората около мен или може би как аз се пречупвам през тях ми отнемаше много време , или може би аз самият не се приемах такъв какъвто бях . Е предполагам че сега е момента за фразата на Йода "Meditate , on this i will"

~We both understand
It's where we belong~

неделя, 21 ноември 2010 г.

Винаги имаме две възможности

Ванко е мениджър в ресторант.
Винаги е в добро настроение.
Винаги, когато някой го попита как е, той отговаря:
"По-добре от това не може да бъде."

Голяма част от персонала напусна,
когато той реши да си смени работата...
и тръгна с него... от ресторант в ресторант.

Защо?
Защото Ванко умее да мотивира хората.
Ако някой от колегите му има лош ден,
Ванко винаги е до него, за да го успокои
и да му покаже позитивната страна на ситуацията.

Забелязвайки това, станах любопитен.

Един ден отидох при него и го питам:
"Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден,
как успяваш?"

Ванко се усмихна и ми вика:
"Всяка сутрин се събуждам и си казвам:
днес имаш два избора - добро или лошо настроение.

Винаги избирам доброто настроение.
Всеки път като се случи нещо лошо си казвам,
имаш два избора да бъдеш жертва
или да се учиш от ситуацията.
Винаги избирам това да уча.

Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква,
имам два избора - да слушам оплакванията му или
да му изтъкна позитивната страна на живота.
Винаги избирам позитивната страна".

"Но това не всеки път е така лесно.", казвам му аз.

"Напротив, лесно е. - казва Ванко.
Всичко в живота се върти около избора.
Всеки път, когато решаваш нещо,
всичко е въпрос на избор.

Решаваш как да реагираш в дадена ситуация.
Решаваш как другите да влияят на твоето настроение.
Избираш добро или лошо настроение да имаш.
Избираш как да протече живота ти."

Няколко години по-късно чух,
че Ванко е направил нещо,
което е недопустимо в неговата работа.
Оставил отворена задната врата на ресторанта.

От там влезнали няколко въоръжени мъже.
Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели
и не успявал да улучи правилната комбинация.

Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Ванко.
За щастие, бързо открили Ванко и го закарали в болницата.
След дълга и тежка операция, той бавно се оправил.

Видях го 6 месеца след случката.
На въпроса как е, той ми отговори:
"По-добре от това не може да бъде.
Искаш ли да ми видиш белезите?"

Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на грабежа.
"Първото, което ми дойде на ума е,
че трябваше да заключа задната врата.

След като ме застреляха,
лежейки на земята си мислех,
че имам два избора - да живея или да умра.
Реших да живея.”

"А не те ли беше страх?" - попитах го.

"Лекарите бяха страхотни,
през цялото време ми повтаряха,
че всичко ще бъде наред.

Но като ме вкараха в линейката и
като видях лицата им, се уплаших.
Прочетох в очите им "той е мъртъв".

Знаех, че е време за действие.
Там имаше една огромна медицинска сестра,
която през цялото време говореше с мен,
за да ме държи в съзнание.

На въпроса към какво съм алергичен,
аз й казах: "На куршуми."
Всички почнаха да се смеят.

Тогава им казах:
"Избирам да живея, моля ви,
третирайте ме като жив, не като мъртъв."

Ванко оживя благодарение на много добри лекари,
но и заради невероятния си оптимизъм.

От него научих, че всеки ден, всеки от нас има избор –
да се наслаждава на живота или да го мрази.

Единственото нещо, което си е само твое и
което никой не може да ти отнеме, е твоето настроение.
И ако малко водиш сметка какво е то,
всичко в живота е по-лесно.

Сега и ние като Ванко имаме два избора -
да забравим това съобщение или
да го прилагаме през целия си останал живот.

И да преуспеем!

п.с Не е мое творение видях го и много ми хареса

събота, 23 октомври 2010 г.

Главоблъсканица

Ще пиша за принципите , нищо че те не са това което бяха . Нали знаете четете на собствен риск.
Както повече знаете съм доста принципен и мразя да си нарушавам принципите . И съм пред дилема , от много странен характер . Ако се пробвам да си наруша 1 от принципите , и успея в идеята си ще съм щастлив , при това доста..НО , за сметка на това за себе си ще знам че не бих го направил по-принцип и няма да ми е айляк затова , пък ако го наруша и не успея какво . Оправдава ли целта средствата , и заслужала ли си нещо риска да пристъпиш принципите си . А пък изключенията не доказват ли правило? А пък правилата не са ли за да се нарушават. Ами пък нали за всяко нарушение си носим последствията.
Та въпроса над който си блъскам главата е : ако постигнем щастие нарушавайки прицнипите си , това пълно щастие ли ще е ? Дали няма да има нещо което да ни изяжда отвътре , кат червей ябълка , или пък просто след края на това щастие / понеже нищо вечно няма/ ще усетим какво сме направили , и дали отричането от 1 принцип значи отричане от всички. Понеже принципите или ги спазваш или не , еба ли му майката , голяма главоблъсканица стана верно .
Отговора също е много уклончив предполагам , но пък хей в крайна сметка , къде съм задал точно определен и формулиран въпрос , без двусмислици ?

неделя, 26 септември 2010 г.

Нощ на музейте 2010

Е този път бяха нощи , не само 1 , може би понеже за първа година беше така и програмата не беше точно перфектна , но да не ставаме критични . За сметка на това , това с клубовете беше наистина добре направето и макар че посетих само 1 не можеше да се отрече разнообразието , поне на теория в програмата. Виж за сметка на това изкарах с приятели 3 яки дена , запознах се с и с нови яки хора , установих до какво води липсата на секс / dont hate me A / и реших да не стигам дотам , сега остава догодина да дойдат още повече хора който не са от града ни :)

вторник, 13 юли 2010 г.

Ка-чинг !!!

Покрай скорошното ми заминаване на морето , се присетих за лафа на един приятел за немците и алкохола "Не може нацията която се напива с бира , да учи нацията която изтрезнява с бира " и за една група във Фейсбук 'I`m not alcoholic , i`m just from Bulgaria" . Ми така си е , пием си и хич не си поплюваме . Май само братя руснаците и братовчедите украинци , има за какво да ги гоним. Другите сме ги минали не ами, срещу тях да тичаме с ракетни ускорители на краката , пак няма да успеят да ни стигнат. Доста примери съм се нагледал как пият разните там , поляци , немци, шведи и прочее трезви държави. 2 големи вързват кънките и газ да ги няма нанякъде с някой / без значиние пол и възраст / . Та така то , уж отивам на Поморие където е спокойно а-у , ама ако и там има пияни чужденци ще стана волен или неволен свидетел на изключително забавни и жалки пиянски истории :D

понеделник, 12 юли 2010 г.

ЮАР 2010

Тц , мина още едно световно , 31 дена футбол се изнизаха като 1 миг от пролетта , докато бягам от адската градушка. С други думи нищо кой знае какво и запомнящо се .Драматизма в мачовете липсваше като чисто футболни аргументи , с изключение на Гана-Уругвай , Италия-Словакия , и накрая финала Испания-Холандия , никой друг мач някак си нямаше напреженито в него до края , да те държи на тръни и да не можеш да отлепиш очи от телевизора . За сметка скандалите извън терена бяха много. Съдийски грешки дал бог , и мисля си че вече наистина е време поне за някакво технологично въведение във футбола. Защото за мен тези съдийски грешки грам не са чаровни , а за самите футболисти не искам да знам какво е било , 4 години труд по-дяволите .
Поне на това световно , колективният футбол спечели , видя се че отбори който разчитат на индивидуалности / Англия-Рууни , Португалия-Роналдо , Аржентина-Меси / отпаднаха абсолютно безславно и не оставиха нищо запомнящо се . Скандалите продължиха и с митичната топка "Джибулани" която някой вратари изкараха по-черна и от дявола. Вувузелите също не останаха настрани , дори някой "футболисти" стигнаха до там да обвинят тях за грешките си. Е това ако е професионализъм , аз съм прасе на космическа мисия. *грухти си*
Финалният мач , беше някъде и нещо средно , между филма "Кунг-фу панда " и мач м/у "Скрита сила " Мъдрево / реален футболен български отбор/ и "Долно-нанадолнище" от Кръгъл квадрат / произволна простотия от мен / . С други думи , футболни аргументи нямаше, топката я спукаха от ритане , себе си също , накрая 1 гол и всичко приключи. Честито на Испания за първата световна титла , футболна сила като Холандия , очевидно ще трябва да почака още време .

П.С Най-полезен играч на Мондиал 2010








Viva Paul the octopus! :D :D

четвъртък, 1 юли 2010 г.

Изригнах!

След бая време суша , музата ме цапна точно с финеса на слон в стъкларси магазин . Цялата идея ми дойде от печалният белег насенен ми от една приятелка и който упорито не иска да изчезне *гледа си тъжно към дясната ръка* . Тва че мъжете сме били силният пол си е жив та*ак , тва което жена може да ти го причини...
I Драскат бе да им се незнае и ноктите , толкова белези колкото имам от нокти , тигър не може да ми докара за година в клетка .
II Пък как хапят..после ми разправят че белите акули били страшни , сигурно само женските , мъжките ги е страх от тях.
III Добри са в използването на подръчни средства - цигари ,чаши ,чинии , пепелници , всичко до лопата .
IV Ние братя мъже сме прецакани , понеже жена и с цвете не се удря , а не може винаги да имаме саксия под ръка..
V . После как да спорим с тях , то верно че не може и понеже ние се опираме на логиката , ама все пак.. дано никоя жена не го прочете..