Главоблъсканица

Ще пиша за принципите , нищо че те не са това което бяха . Нали знаете четете на собствен риск.
Както повече знаете съм доста принципен и мразя да си нарушавам принципите . И съм пред дилема , от много странен характер . Ако се пробвам да си наруша 1 от принципите , и успея в идеята си ще съм щастлив , при това доста..НО , за сметка на това за себе си ще знам че не бих го направил по-принцип и няма да ми е айляк затова , пък ако го наруша и не успея какво . Оправдава ли целта средствата , и заслужала ли си нещо риска да пристъпиш принципите си . А пък изключенията не доказват ли правило? А пък правилата не са ли за да се нарушават. Ами пък нали за всяко нарушение си носим последствията.
Та въпроса над който си блъскам главата е : ако постигнем щастие нарушавайки прицнипите си , това пълно щастие ли ще е ? Дали няма да има нещо което да ни изяжда отвътре , кат червей ябълка , или пък просто след края на това щастие / понеже нищо вечно няма/ ще усетим какво сме направили , и дали отричането от 1 принцип значи отричане от всички. Понеже принципите или ги спазваш или не , еба ли му майката , голяма главоблъсканица стана верно .
Отговора също е много уклончив предполагам , но пък хей в крайна сметка , къде съм задал точно определен и формулиран въпрос , без двусмислици ?