The Dragon...

Слейтър просто стоеше и гледаше бронята си , която трябваше да облече за един последен път , на въпреки на неговата воля . Татуировките му бяха болезнено подути , мечовете сякаш изгаряха ръцете му , а двете му брадви , бойната и малката подобна на томахавка , сякаше тежаха тонове на кръста му . Сивите му очи бяха загубили своят живот , бяха като от калена стомана гледайки в една точка . Той нямаше нищо което да го свързва с този свят , цялото му минало беше изгоряло , настоящето го заобикаляше , а бъдещето му беше ясно . Тъмнината го беше обгърнала , пред него лежеше предпоследният труп който трябваше да положи мъртъв . Той знаеше че това можеше да доведе до смъртта му. Или се надяваше да стане така . Беше загубил за какво да се бори . Това дори не беше отмъщение , беше просто машинално. След толкова години убийства , толкова безмислено пролята кръв , след като неговият народ го беше отритнал и предал , след като той беше принуден да ги избива малко по малко , той просто действаше без да влага чуство вече . Не му беше останало с какво да го вложи . Той просто щеше да го направи. Да докаже защо е Дракона . Да приключи със себе си и със спомените който не успяваха да си прокраднат път до блокираният му ум . А всичко беше започнало толкова невинно....
End of part one ..