За някой си там с любов...

Писна ми честно казано. Не знам защо всички около мен държат да ме сватосват . Било им странно че съм на 21 и дрън , дрън та пляс. Чудно ми е , те ли робуват на масовото втълпяване че трябва да си имаш половинка за да си напълно щастлив , или аз робувам на това че трябва да си сам. Не го пиша тва с ясна идея , ама както обикновенно излизам си акъла някъде ,че пак е на прегряване. Писна ми знайни и незнайни приятели да ме уреждат с техни познати. Не че не оценявам жеста им , обаче това си е правото на мой личен избор. В момента съм почти напълно щастлив , а малкото неща който ми липсват нямат точно нещо общо с любовта. Пък и да имат не ми липсват толкова критично много , че да не мога да мина метър. Не че не направих някой и друг опит , който просто вдигнаха впечатленията ми до степен на отвращение , и само затвърдиха мисълта "Любовта е илюзия" поредена от липсата на алкохол . Около мен хората трещят години , месеци , истории , простотии , женят се , сгодяват се , бла бла и бла. И понякога си мисля че може и аз да съм сбъркания. Добре че болшинството от жените са кучки , та бързо ми връщат мнението че така ми е пълен айляк. Или образно казано "ебане , трепане и плитко заряване" . Няям нерви честно , може някой друг да е създаден за връзки бла бла бла , мен очевидно нещо ми липсва в мозъка / благодаря ти Господи че е така / . Не знам може би един ден и аз ще си имам сериозна връзка..едва ли ще е скоро , ама никога не се знае знае ли се .