понеделник, 8 февруари 2010 г.

Ех Шекспире , Шекспире..

Шекспире..написал си Ромео и Жулиета ти..ако се беше родил края на 20ти век , да можеш в началото на 21ви да напишеш "Блейк и Снежина" . То тая любов другаде я няма бе, ако тая любов умре и любовта като цяло ще умре ^^ То е баси мамата и страстта, крепена на ламбота , покер и незаконни деца . Мнителният дон Блейк , още твърди че едната му дъщеря прилича на съседа , ама доня Снежина , отрича до последно. Въпреки че двата клана , Руфтови и Боневи , твърдо възразяват , младите се обичат упорито и почти до смърт..от алкохолно натравяне . Тази драма съизмерина само с изчезването на динозаврите и на липсата на алкохол на хижа , поставя нови измерения в това какви жертви е готов да направи човек. Доня Снежина до последно отрича огромната прилика на сина на прислужницата с дон Блейк ,а той от своя страна купува ламборджини след ламборджини и чантичка след чантичка , за да е мирно сичко и да получава секс в семейното ложе. Разбира се че тази любов не лежи на материална основа..щеше да е пошло , такава необикновенна страст..възникнала преди години да е такава.. Все пак влюбените си говорят много миличко и любимото на дон Блейк обръщение , като изключим "Чшшш, донеси ми уиското " е "мравоядче малко сладко" а доня Снежина , освен коронната и реплика "Пак си пиян като говедо " използва "Слонче , любимо мое "
И така дами и господа , Шекспир пасти с шопска салата да нагъва..
п.с Всяка прилика с действителни лица и събития , не е случайна

Няма коментари: